На Zero  и Женчи - с обич


Тишината е минало,
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита-
разсеяна от слънчевите лъчи
над морето лека мъглица.
Разтварям се в невидимото.

Хората, които познавам и не познавам
са в мен.
Нося малка частица от всеки.
Опитвам се да превърна
моите и нечии
тъжни и неуверени,
остри и недобри атомчета
в светли очи.
Мога ли...искам.

мога :)

И това е вярно, по-вярно

Здравей, Марта!

много ти благодарим аз и Женчи! Извинявай за моя късен отговор - тази сутрин се върнах от твоя край... Чакаме те на морето, идвай при първа възможност. Прегръщам те.

писах го в онова късно лято, когато се срещнахме...помня твоето светло излъчване

Благодаря ти

и силно като теб!

Вече ми е трудно да съм силна, а обичта е твоето постоянно сподвижие, Уф:)))